Да си жена в мъжки свят
Бихте ли спрели до това магазинче?
– Да, госпожице.
„ Охх…разбира се, че ще няма да имам чадър, а на открито ще стартира да вали… ”, помислих си до момента в който притичвах от таксито към тези дребни магазинчета, които мисля, че назоваха клекшоп. Поне този беше първият денонощен, който видях по пътя си към у дома. В късния час на нощта беше почнало да вали…какво да се прави. Февруари и Март, изключително Март месец, са непредвидими със своите променливи настроения.
Стигайки до магазинчето забелязах, че не съм единствената, която желае да си купи нещо в тази към този момент дъждовна вечер, огряна от уличните лампи и озвучена от хорския смях и някаква еуфория, които минаха около мен. Спрях начело, прегърнала се с двете ръце, тъй като с изключение на чадър очевидно бях не запомнила, че пролетта към момента не е настъпила, колкото и да ми се искаше. Мъжът, който беше пред мен таман понечи да каже какво желае на продавача, когато погледите ни се срещнаха… За миг се усетих, че нямам някакво несъмнено изражение на лицето, само че през съзнанието ми се прокрадна нещо като въпрос „ Дали да извърна погледа си и да се направя, че не виждам по какъв начин мъжът очевидно вижда, че ми е студено, а и нямам с какво да се скрия от ситните, студени капчици дъжд за разлика от него…или пък, просто да се усмихна макар студа, който бе обзел тялото ми… ”
Усетих по какъв начин заглуших този въпрос в съзнанието си и на негово място се появи една мека топлота, която като че ли сгря ситуацията, довечера, ледените капчици по лицето ми и откри отражение в очите на мъжа против мен.
– Заповядайте, минете пред мен госпожице!
Каза той, споделяйки чадъра си с мен без даже да се замисли и да ме попита „ Искате ли? ”. В този миг видях по какъв начин просто моята усмивка го е докоснала. Моята откровена и топла усмивка е повода да усетя и това в него и атмосферата към нас… Просто една усмивка, искри в очите ми и „ Благодаря! ”, изпълниха този миг с топлота и всичко си беше на мястото. Аз бях жена, а той мъж…какво по-нормално от това…
Взех това, което ми трябваше, благодарих му още веднъж и притичах назад в таксито. Докато още се усмихвах се замислих за нещо… Да си жена в мъжки свят…какво по-хубаво от това!
В тази обстановка аз направих избора да съм жена. Как ли? Ами просто усмихвайки се на един чужд мъж, който надали щеше да ми даде реда си и да показа чадъра си с мен в случай че бях отвърнала взор на другата страна, потропвайки с крайник и мрачна физиономия на лицето, която споделя „ Хайде в случай че обичаш…разбързай се, тъй като ми е студено и няма да те очаквам цяла вечер. Какво си ме зинал? ”. Дори се замислих, че съм ставала очевидец на сходни изявления от дами към мъже, в обстановки близки до моята. Естествено те не са получавали отношението, което аз получих, а по-скоро такова, след което са се убеждавали в това свое поверие, че мъжете са гаднияри или сходна обидна дума.
След размисъла ми в таксито, за който ще споделя по-късно, взех решение да опиша обстановката на мой другар и той ми сподели:
– Криси, нямаш визия от време на време една сърдечна женска усмивка по какъв начин може да те разтопи…
И тогава ми просветна и картината стана цяла… Това е от тези дребни, само че в действителност доста огромни неща. От тези дребни жестове, които вършат чудеса. Това е това малко нещо, поради което мъжете ни подаряват красиви цветя, купуват дарове, даже от време на време биха преобърнали света…просто за една същинска и сърдечна женска усмивка, която дълго време по-късно сгрява сърцето им. Просто една усмивка и едни очи, които го гледат с удивление, учудване, благодарност… които излъчват женственост!
Не е нужно да описвам в детайли времето, в което живеем или мъжкия свят, както постоянно го назоваваме. В този мъжки свят се е изгубило нещо доста скъпо и значимо за неговото битие и най-много развиване. Загубила се е по този начин нужната му женственост или женска сила, които в действителност са неговото гориво, неговия креативен заряд и онази по този начин нужна деликатност, хубост и ентусиазъм, които да го приключват и балансират.
Днес дамите работим наедно с мъжете. Можем да имаме сполучлив бизнес и кариера, да изкарваме колкото, даже повече от това, което изкарват мъжете, можем сами да се оправяме в живота, както се споделя. Но можем ли в действителност? Истината е, че както ние не можем без мъж до себе си, по този начин и мъжете не могат без жена до тях. Това е и повода да се търсим, да желаеме да имаме до себе си човек, с който взаимно да се обичаме, да се развиваме, да виждаме с него бъдещето си и да го градим, да създадем семейство и да оставим нещо след себе си. Нещо, което да символизира и въплъщава нашата обич.
И това звучи прелестно, единствено че то би било в действителност такова в случай че дамите сме дами, а мъжете са мъже. То би било прелестно, когато всичко е на мястото си.
Скъпи дами, желая повече да споделя нещо от персонален опит, а не да давам препоръки или упътвания, които не са минали през мен.
Аз самата преди известно време разбрах няколко неща.
Първото от тях е, че в този мъжки свят аз също мога да се “оправям сама в живота ”, да изкарвам толкоз, колкото доста от мъжете и сама да си разрешавам улеснения, грижи и да си обезпечавам сигурност.
Разбрах също, че мога да пренеса куфара си, който тежи съвсем колкото мен по стръмни стълби, тъй като обичам да отивам на фитнес и макар скромните си килограми ми се отдава да подвигам тежки предмети.
Разбрах също, че мога да се държа като желязната лейди и да реализирам всички цели, които си слага. Осъзнах, че мога дори да скрия възприятията си, да не демонстрирам слабостите си пред хората и изключително мъжете. Мога освен да споделям “Няма потребност, мога и сама! ”, когато ми предложат помощ, само че и в действителност да съумея сама, както с куфара си, всички тежки торби и чанти, по този начин и с други по-сложни задания в всекидневието, работата и персоналния живот.
Разбрах също, че мога и да вляза в ролята на мъжа в една връзка като взимам решенията, поемам отговорностите, като бъда тази, която прави изборите за всичко и да съм тази, която господства, има надзор над обстановката и бъде по-решителната и целеустремената…но по оня метод – “На всяка цена! ”
Разбрах всичко това до момента в който някъде там се чудех “Защо в доста връзки в живота ми се усещам като мъж? ”, за какво постоянно ми споделят “Ти си мъжко момиче и на теб няма по какъв начин нещо в живота да ти е мъчно! ”. И с изключение на, че аз самата за всичко споделях “Мога и сама! ”, даже мъжете към мен ми споделяха “Ти можеш и сама! ”…
Всъщност някъде сред всичко това аз скрито си споделях “Искам да се усещам жена! ”. И колкото повече тези думи напираха и се прокрадваха в съзнанието ми, толкоз повече и аз самата започнах да трансформирам някои неща в държанието си.
Просто направих този избор… Избрах да бъда жена в мъжкия свят.
Избрах да бъда нежна, буйна, любяща, признателна, а не ледената кралица.
Избрах да оставя мъжа да взима решенията даже и да сбърка. Избрах и да бъда до него в грешките му и просто да го поддържа и да имам вяра в него.
Избрах да отвръщам, когато ми предложат помощ за тежкия куфар, задача в работата или нещо, което желая да реализира. И не само…видях, че няма и нищо срамно, неловко и неестествено за една жена да помоли за помощ и по-късно още веднъж да благодари.
Видях, че една сърдечна женска усмивка в действителност може да разтопи мъжа насреща.
Почувствах, че колкото повече аз одобрявам и одобрявам обстоятелството, че съм жена, толкоз повече и мъжете към мен ме възприемат като такава – нежна, лъчезарна, топла и жена, на която сами оферират помощта си, а не се опасяват от нея, както постоянно се е случвало преди този момент.
Реших да остана тази жена, която постоянно обича, почита, цени и отстоява себе си, слага се преди всичко, само че и да бъда такава, която го прави по един женски метод – с усмивка, топло сърце и обич – към себе си, хората и самия живот.
Разбрах, че когато си жена и искаш прекомерно доста да контролираш всичко, оставайки без тези моменти на спонтанност, някъде там губиш от креативната си сила и изгубваш връзката с женското си начало. Трудно започваш да се доверяваш и да пускаш този надзор, който те кара да бързаш и профучавайки около някоя витрина да виждаш мъжествените си придвижвания, преправяйки си път сред хората, крачещи умерено по улицата, гонеща следващата си цел.
Реших по-често просто да спирам и да се любувам на в този момент, по-често да си правя подарък време да създавам и да се зареждам. И знаете ли? Точно тогава, в оня видимо спрял и спокоен миг, някак и моите цели започнаха да се реализират по този начин – умерено и НЕ непременно. Просто така…по един женски, вдъновен, набожен и спокоен метод, с една лекост и деликатност.
Някъде в своето осъзнаване започнах да виждам и тези дребни неща, които вършат мъжете за дамите, които постоянно одобряваме за даденост, а те просто желаят в подмяна топлата ни усмивка и думата “Благодаря! ”. Започнах да виждам тези неща не принудително, а те просто все по-често се разкриваха пред мен.
Започнах и да правя оценка тяхната стойност и значимост. Разбрах, че както всичко в живота ни, по този начин и тъкмо тези дребни жестове от мъжете към нас не са даденост. Те са избора на един мъж да бъде мъж и да почита и цени дамата. Това, което желае той е също да се почувства почитан и скъп.
В един миг просто си разреших да бъда жена, да ме оприличават като женствена, а не студена, да реализирам всичко по женски метод и по този начин открих и заживях с онази по този начин нужна на мъжкия ни свят частичка от моето създание, която ми оказа помощ да намеря своя баланс. И този баланс да помогне и на света да е една концепция по-уравновесен, една концепция по-красив и ухилен, една концепция по-зареден и креативен.
И всичко това е една идея…това е моята концепция и рецепта за естетика, която взех решение да споделя с вас.
А скъпи мъже, с вас ще споделя друго доста значимо и което ме е докоснало.
Да бъдеш благородник не е нито факсимиле, нито остаряло. За мен това е най-присъщото държание и отношение на един мъж. Това демонстрира отношението на мъжа към самия него и отношението му към живота, а освен към дамата до него.
Да бъдеш благородник е и също нещо, което ще оцени една същинска и уважаваща себе си жена. Ако желаете да имате такава до себе си бъдете джентълмени и уважавайте дамите!
Уважавайте и ценете това, че тази жена ви е разрешила тъкмо вие да бъдете до нея, да я докосвате, да я целувате. Позволила е навръх вас да отмятате нежно косата й и да гледате дълго в очите й, да се сливате с душата й и да оставите диря в сърцето й. Точно на вас е решила да дава от силата и любовта си.
Ценете това, тъй като даже и от време на време дамите да съумяваме да скрием възприятията и страстите си, можем в действителност да бъдем надълбоко наранени от нещо, което за вас да е нищожно. Дръжте на думата си към нея даже и за дребни неща като „ Ще ти се обадя в осем. ” Спазвайте обещанията си, тъй като разочаровате ли я нещо в този миг се пречупва и тя може в никакъв случай да не ви огледа със същите очи. Може и да замълчи, може да преглътне, може даже отнова да ви посрещне с усмивка, само че ще има и нещо друго в нея…и вие може в никакъв случай да не разберете на какво се дължи. Знайте, че в случай че това се случи в някакъв миг вие сте я разочаровали с едно от тези неща, които за вас са незначителни.
Уважавайте и обичайте дамата до себе си, тъй като е избрала тъкмо вас. Може да е имало доста други, които са желали да бъдат до нея, да завоюват сърцето й, само че тя е избрала да спре до вас…точно до вас. Бъдете и вие признателни и не забравяйте за тези дребни жестове. Те в действителност вършат чудеса и няма същинска жена, която да не ги прави оценка. Няма да има и жена, която да е избрала да е с вас, да ви обича и поддържа и да не оцени красивото цвете, от тези обичаните й, или нещо, което я е зарадвало на първите ви срещи, на които сте били толкоз влюбени и сте желали да сложите целия свят в краката й. И всичко това е било, с цел да я спечелите. Сега, когато това се е случило, спомняйте си за тези моменти и жестове, които са я карали да ви гледа по оня метод и единствено този взор ви е бил задоволителен, с цел да се разтопите.
Мъжката и женската сила са две разнообразни и неможещи една без друга сили, които имат потребността да преливат една в друга по натурален метод. В мъжкия свят, в който живеем това е изцяло допустимо, когато ние дамите си позволим да бъдем дами и оставим мъжете до нас да са мъже. То е допустимо, когато мъжете са мъже и правят оценка това, което дамите им дават единствено с силата и наличието си.
Всичко е както обвързвано, по този начин и настрана, тъй като зависи от изборите, които вършим в живота си. От това ние да изберем да бъдем в действителност дами, а мъжете да изберат да бъдат в действителност мъже. Тогава и един подобен мъж и една такава жена ще се срещнат, тъй като ние привличаме посредством вибрацията, излъчването си, желанията си и всички тези мисли в главата ни и усеща в сърцето ни. Чрез тях ние рисуваме картината на нашия живот, случваме всичко в него и сътворяваме историята си.
Докато пътувах към нас в онази вечер, гледайки отазяващите се светлини на града през мокрите прозорци на таксито, всичко това мина през съзнанието ми и аз не стопирах да се усмихвам. Усмихвах се, тъй като си дадох сметка за избора, който съм направила.
Аз съм признателна за това, че съм жена и предпочитам да бъда такава всеки ден в този мъжки свят, в който живеем!
Автор: kristtin.com
